Нина Гагова

Южнославянските владетелски сборници в огледалото на православния владетел: концепцията и функцията на Симеоновия сборник, отразен в изборника от 1073 г.

Елена Томова

Из литературната история на култа към южнославянските светци през XVI и XVII в.
("Слави" за светците в кирилски ръкописи в Словения и Румъния)

Милош Благојевић

Византијска хијерархија владара у светлости српских извора (XII-XV век)

Ирена Шпадијер

Химнографски жанр и богослужебна пракса - Теодосијеви канони светоме Симеону и светоме Сави
Теодосијева служба Сави у бугарским рукописним збиркама

Тибор Живковић

Владарска идеологија и њен утицај на српско-бугарске односе у средњем веку.

Ђорђе Трифуновић

Чуло мириса код старих српских писаца.

Стара српска књижевност, службе

Стара српска књижевност, службе (одломци)

Садржај:
1. Силуан
Слово Светоме Сави

2. Монахиња Јефимија
Туга за Младенцем Угљешом
Мољење Господу Исусу Христу
Похвала Светом Кнезу Лазару

3. Данило Бањски
Слово о Књезу Лазару

4. Стефан Лазаревић
Натпис на Косовском стубу
Слово љубве

5. Св. Сава
Служба Св. Симеону

6. Данило II Пећки
Служба Милутину Краљу Бањскому

7. Теодосије Хиландарац
Служба Св. Симеону
Служба Св. Сави
Заједнички канон
Служба П. Коришком

Sv. Sava (Св. Сава)

Живот Стефана Немање од Св. Саве

Житието на Стефан Неманя от Свети Сава не е самостоятелно произведение, а част (начална глава) от типика на манастира Студеница. Това свое произведение Сава създава на два пъти, първият път в много съкратен вид в Хилендарския типик (1200-1205 г.) и втори път в Студеничкия типик (1208 г.) доста по-обширно. Пишейки разказа за Стефан Неманя като владетел, Сава изключително използва Дарителската грамота за Хилендарския манастир, от която преписва дори цели части. Въпреки, че творбата на Сава е кратка и скромна по обем, тя се отличава с живо повествование, драматични описания и лични преживявания. Освен житието на Св. Симеон, Сава е написал и Служба за Св. Симеон, Карейски, Студенички и Хилендарски типик, писмо към игумен Спиридон. Под негово наставление и ръководство от гръцки език е преведен Номоканон (сборник с църковни закони)

Служба Св. Симеуну од Св. Саве

Ученикът и биограф на Св. Сава Доментиан изрично подчертава, че светогорските монаси поверяват на Св. Сава написването на служба за Св. Симеон по повод на годишнината от смъртта му, т.е. стихири и канони, които се пеят на утринна и вечерна служба. Дълго се смята, че това произведение е изгубено, но през 1928 г. творбата е намерена и издадена (В. Ђорвић). Службата носи следи от по-късни намеси: добавяне, променяне при преписването и затова смисълът се губи на места. За написването й Сава си служи със службата за византийския светец Симеон Столпник.

Стефан Неманя - Хилендарска грамота

Повеља Стевана Немање Манастиру Хиландару

Дарителската грамота за Хилендарския манастир Стефан Неманя издава през 1199 г., няколко месеца преди смъртта си. Според данните за даренията на Стефан Неманя към новия сръбски манастир може да се събере богат биографичен материал, който по-късно сръбските писатели обширно разработват. Въпреки че грамотите имат делова цел, тази, както и някои по-късни грамоти са написани в богат риторичен стил и спадат към литературните текстове. Неманя я е диктувал на някой писарите в своята канцелария, както е възможно и да я е написал лично. За жалост, оригиналът е изгубен при пренос от Хилендар в Белград през 1903 г.

Теодосије Хиландарац

Житије Петра Коришког од Теодосија Хиландарца

Службе:
Служба Св. Симеону
Служба Св. Сави
Заједнички канон
Служба П. Коришком

Дуклянска летопис (Ljetopis Popa Dukljanina, Barski rodoslov)

Владимир и Косара (део Барског родослова)

"Владимир и Косара" или "Живот на зетския княз Владимир" е написано още в първата половина на XI век, но не е запазено като самостоятелно произведение, а като част от Летопис на поп Дуклянин, писан през втората половина на XII век. Поради тази причина, историята за Владимир и Косара не е запазена в нейния оригинален вид т.е. като житие на светец писано на църковнославянски език и азбука, а в превод на латински. Княз Владимир Зетски е историческа фигура и по данни на византийския летописец Йоан Скилица е бил женен за дъщерята на цар Самуил Косара-Теодора и загива измамен от родина на своята съпруга, цар Владислав (цар Иван Владислав). Историята на Владимир и Косара става много популярна благодарение на Дуклянската хроника. Андрия Качич-Миошич я вмъква в своя "Разговор угодни народа словинскога", а по-късно навлиза в народното творчество. Петар Прерадович пише драма върху същия сюжет.

Дуклянска летопис
Tekst ljetopisa Popa Dukljanina (hrvatska redakcija)
Hrvatska varijanta, poslednje 2 gl.